Човешки папилома вирус – ваксини и лазерно лечение
От своето пускане на пазара през 2006 година до ден днешен ваксините срещу човешкия папилома вирус (ЧПВ) разделят медицинските специалисти на две – „за“ и „против“, всяка от тях се бори за превес, а краят и излизането с единно становище по темата изглеждат все още далечни.
Макар че Световната здравна организация (СЗО) препоръчва ваксините срещу HPV като част от рутинните ваксинации във всички страни, заедно с други мерки за превенция, легален статут към днешна дата имат в много малко страни. Широко прието е схващането, че масово разпространената ваксинация има потенциал да намали смъртността от рак на шийката на матката по целия свят с две трети, ако всички жени се ваксинират и ако защитата, която ваксините изграждат се окаже дългосрочна. От практическа гледна точка ваксините може да намалят нуждата от медицински грижи, биопсии и инвазивни процедури, свързани с проследяването на отклонени от нормата Pap тестове, като по този начин се спомага за намаляване на разходите за здравеопазване и тревоги, свързани с ненормални Pap тестове и последващи процедури.
Последната генерация от превантивни ЧПВ ваксини са базирани върху неинфекциозни и неонкогенни частици, събрани от рекомбинантни протеини от ЧПВ. Ваксините са насочени към два от най-широко разпространените и високо рискови типове на вируса- 16 и 18, които са причинителите на рак на шийката на матката (цервикална дисплазия в началните етапи) в около 70% от случаите. Някои от ваксините като Гардисал предпазват и от заразяването с типове 6 и 11, които заедно с 16 и 18 тип причиняват около 90% от гениталните брадавици. Важно е да бъде отбелязано, че ваксините нямат живи вируси, нямат ДНК и не могат да заразят пациента. Освен това вирусът е съставен от два протеина, L1 и L2, но ваксините съдържат само L1, съответно във ваксината Гардисал например се сърържат L1 протеини от тип 6, 11, 16 и 18. Ваксини като Gardasil и Cervarix са създадени да предизвикват реакции на антитяло, неутрализиращи вируса, които предотвратяват първоначалната инфекция с видовете HPV, като информацията за това се съдържа в посочените вирусни протеини. Доказано е, че ваксините предлагат 100-процентова защита срещу развитието на рак на маточната шийка и генитални брадавици, причинени от HPV типовете. Предполага се ,че протективният отговор на антителата ще продължат минимум 4,5 години след първоначалната ваксинация.
Ваксините се препоръчват на момчета и момичета над 12-13 годишна възраст преди започването на половите контакти , но се употребяват се и в по-напреднала възраст – до 45 години, преди настъпването на менопаузата.
Страничните ефекти на ваксините като цяло са леки, а противопоказанията са свръхчувствителност към някоя от съставките на ваксините или умерени или тежки остри заболявания.
Ако погледнем в световен план за навлизането на ваксините срещу ЧПВ в здравеопазването на различни страни то се забелязва, че Обединеното кралство и Ирландия въвеждат ваксинация срещу HPV за момчета на възраст 12 и 13 години като част от своя Национален план за имунизация през 2019 г. Португалия включва универсална ваксинация срещу HPV за момчета на възраст 10 и повече години като част от своя Национален план за имунизация през 2020 г.
В България ситуацията остава все още неясна и колеблива от към бъдещо развитие, но пациенти с оплаквания, свързани със заболяването все пак има . Неблагоприятните психологически ефекти, в следствия на генеталните брадавици, водят до намаляване на качеството на живот и водят до тревожност.
Най-широко използваните терапи в борбата с HPV включват оперативни и аблативни терапии като криотерапия, трихлороцетна киселина (ТСА), лазерно трериране CO2.
Редица проучвания показват, че терапията с CO2 лазер е значително по-атравматична спрямо оперативната, поради липсата на разрези и с по-кратък възстановителен период, но същевременно със същата ефективност, поради дълбоката прониквателна способност на лазерния лъч. Други анализи са насочени към сравнение между криотерапията и CO2 лазерната терапия, като заключенията са изключително любопитни-ефикасността на CO2 на външни генитални брадавици е приблизително два пъти по-голяма от криотерапията и е свързана с по-ниска честота на рецидиви. От друга страна често резултатите от третирането с трихлороцетна киселина (ТСА) са незадоволителни и водят до последващи третирания. Това са причините, поради които водещи специалисти от Вавилонския университет например да препоръчват CO2 терапиите като метод за лечение при вече инфектирани пациенти.
Д-р Велислава Томова
